18 nov 2008, 9:52

Ноември 

  Poesía
603 0 3

                          НОЕМВРИ

 

 

  Денят напуска с тиха въздишка града.

  По улиците безмъвно запълзя студен мрак.

  Пристъпвам с тъга, без да зная къде отивам.

  Времето тича... над мен струи тишината...

 

  Вятърът вечерник с любов целува дърветата,

  разперили лунни ръце; студени и горди.

  Сградите се гушат в падналия мрак.

  Уморен, вятърът се отпусна и заспа в ръцете ми.

 

  Вървя без цел и посока. С мен пътуват

  тротоарите - сивите, мрачни тротоари.

  Дърветата са отправили унесен поглед в небето.

  Така е тъжно... къде са зелените им рокли?

 

© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??