НОЕМВРИ
Денят напуска с тиха въздишка града.
По улиците безмъвно запълзя студен мрак.
Пристъпвам с тъга, без да зная къде отивам.
Времето тича... над мен струи тишината...
Вятърът вечерник с любов целува дърветата,
разперили лунни ръце; студени и горди.
Сградите се гушат в падналия мрак.
Уморен, вятърът се отпусна и заспа в ръцете ми.
Вървя без цел и посока. С мен пътуват
тротоарите - сивите, мрачни тротоари.
Дърветата са отправили унесен поглед в небето. ...