3 nov 2019, 22:53

Ноември 

  Poesía
650 0 4

Ноември, притихнал под тежка мъгла,
вече съблече горите до клони,
с листата направи меки легла,
земята да топли, студа да прогони.

 

И нито е мрачен, нито се мръщи,
топли по есенно всеки сив ден,
кара те бързо да крачиш към вкъщи,
към тиха прегръдка все по-устремен.

 

Студеният дъжд и той цел си има,
мокър до кости, така да цениш,
колко по-сгрява тогава камина,
чаша кафе, аромат на сладкиш.

 

Ноември е сив, така предпочете,
събра цветовете за малкия дом.
Там, с любов да ни срещат ръцете,
създали най-топлия храм и подслон.

© Петя Гечева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно! Страхотно усещане за уют!
  • Така си го нарисувала, че дори и сивотата на ноември е топлеща, защото е събрал " цветовете за малкия дом". Хареса ми!
  • O, с аромат на канела и печени ябълки!
  • Дояде ми се сладкиш!
    Поздравявам те. Много есенно и ноемврийско.
Propuestas
: ??:??