Ноември

14 feb 2012, 20:06

Poesía

811 0 2

За мене вечно е ноември

и тихо капят жълтите листа,

а клоните, сами, оголени

забиват се в ничия душа.

През ноември се предадох,

крилата летежни отрязах.

Отскубнах перата, прибрах ги...

"И без крила мога" си казах.

През ноември никой не лети,

а за мен остава вечна есен

и не спира да боли за онзи,

който съчини ми песен.

А той отдавна си отиде,

за сбогом не помаха дори.

Прекърши крилата и тръгна.

Защо хората са все сами?

За него жертвах полета,

птичата, свободна песен.

И станах човек, но защо?

За да бъде винаги есен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.