14 nov 2020, 7:23

Ноемврийска есен 

  Poesía » De amor, Del paisaje
419 1 2

Ноември се разбяга в надпревара,
за миг той впрегна всички ветрове.
В колесницата си вече остаряла,
решил е днес Есента да отведе.

Дрипав като уличен разбойник,
разгърден малък мускетар.
Разрошен, беловлас като магьосник,
Есента в сърцето си заключва с катинар.

А тя е дива, боса... с ветровете,
с птиците танцува, слънцето зове,
за последно да огрее цветовете,
от красота за път, букет да набере.

Слънцето тогава с четка на художник,
в златно стъпките на Есента покри.
А Ноември, на чувствата заложник,
на колене пред нея ръцете си снижи.

Есента отметна залезни къдрици,
красива, с елегантност на танцьорка.
В листопаден танц от хиляди жълтици...
Ноември покори я с шарена пантофка.

13.11.2020г.
 

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Есента пристъпва като нестинарка
върху жаравата от есенни листа.
Септември я облича в дреха ярка,
подготвя я за танца на страстта.
Омарата като цигарен дим се стели. ...
  844 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??