29 jul 2022, 15:33

Ноемврийски сонет 

  Poesía » Formas graves
826 6 6

НОЕМВРИЙСКИ СОНЕТ

 

Отива си надеждата последна –

след глътчицата въздух и издишък,

но нейният живец не е излишен,

ноември щом във мислите заседне.

 

През заскреженото прозорче дебна –

ще трепне ли подир една въздишка

на самотата перлената нишка,

която паякът невидим прѐде.

 

Сребреят в мрака покривите стихнали –

оттук навярно ангели са минали

и вятър скитник подир тях е плакал.

 

Луната слиза ниско над градините.

И белите кокошчици на зимата

кълват снежинки в шепите на мрака.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??