Душата ми се къпе в светлина
и пак запява с ключа сол сърцето.
Усмихва ми се пълната луна,
светулково намига ми небето...
Пропит от нега, въздухът трепти
и щедро пръска аромат на лято.
Отдадени на порива лъчист,
щурците се надпяват с тишината.
Орисница - закриля ме нощта
и милва ме зефирът по косите.
По-лека от перце - без страх летя
по лунната пътека към звездите...
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados