20 ago 2010, 22:28

Ноктюрно 

  Poesía » Otra
1315 0 36


Душата ми се къпе в светлина

и пак запява с ключа сол сърцето.

Усмихва ми се пълната луна,

светулково намига ми небето...

Пропит от нега, въздухът трепти

и щедро пръска аромат на лято.

Отдадени на порива лъчист,

щурците се надпяват с тишината.

Орисница - закриля ме нощта

и милва ме зефирът по косите.

По-лека от перце - без страх летя

по лунната пътека към звездите...





© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??