Застреляха скитник край малък фенер.
Шумът от празната гилза заля безистена.
Стрелецът доволен потъна във нейната чер,
а старият скитник последно простена:
Кажете ми, това ли е светът?
Защо животът ни пресява като сито?
И мъките без край над нас кръжат?
Не виждате ли, че лицето на бедняка е изпито?
Последен поглед хвърли той околовръст,
пред Бога нямаше какво да крие.
След мене - каза - ще остане само пръст,
но тук сме бедни, а горе ще сме с главно НИЕ...