Светът среднощен, тази бледа сянка
на себе си самия, от суета изчистен,
дълбоко с корените свои стъпил
в най-непристъпните тревоги на сърцето...
Светът, по-грапав и от камъни пустинни,
несъвършен и бляскав,
хладен като горчивото сияние на самотата,
погълнал в себе си безбройните пътеки,
бодливо ложе за бездомните надежди...
Тъй дързък и тъй крехък в своето безмълвие.
И тази светлина на поривите стръмни,
отвеждаща към спотаени жалби, ...