LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
17 ago 2007, 10:57

Номад по душа 

  Poesía
611 0 11

Може би ме обичаш,
може би ти простих...
Не, недей да се вричаш,
аз съм тъй некрасив.


Неприлично съм мургав,
имам груби ръце,
след късмета си псувам
с непокорен перчем.


Ти с табуна замина
и остави ме сам
плаче в мен мандолина...
Ще те видя ли там


във окото на птица,
в неугаснал пожар,
във гнездо на змиица
във потир на олтар?


Не подгъвай коляно
пред икона от  скреж,
със  душа разпиляна...
Пий от моя копнеж!


Но недей да се връщаш,
моят свят опустя!
Със мечтите си дръзки
съм номад по душа!

 

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??