Ще мина през живота ти набързо
и няма да оставя нищо свое.
Ще взема само детската ти дързост
и мъжките докосващи ръце.
Не свиквай с мен. Номадска е душата ми.
Катуна си събирам много тихо
и няма да усетиш как изчезвам.
Ще се събудиш и няма да съм там.
След мен са само спомен и парфюм.
И нека праведните ме замерят с камъни.
Не се сърди. Любов ще имаш другаде.
Аз просто минах през живота ти.
© Силва Михалева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »