експериментална
онова
специалното
(търся го
атавизъм
вместо
искра)
място в сърцето ми
(искам да почувствам)
ден след ден нощ след нощ
(е - и Август е Септември
не е лесно да се предам)
се изпълва с ново съдържание
искам или не вече съм пленница
(закотвена до твоето рамо
в плитчините на мисълта)
отдавна изгубена в метаморфозното отричане на времето
(рана без болка
анестезия
на душевното равновесие
анамнеза на вдишването)
В
Р
Е
М
Е
Т
о
в което ни е съдено да усетим чудеса и заклинания
времето което по нестинарски краде от ентусиазма и влечението от страстта и
пламъка
всичко ще изгори а пепелта отново Феникса ще възроди
3 плюс 1
/ПСС/ плюс /С/
Вдъхновено от Etchi
П /N - 420 00’00,1”/
© Мери Попинз Todos los derechos reservados