28 oct 2010, 19:08

Нощ 

  Poesía
730 0 7

Сред мрака да се потопиш,

стрелките на часовника

да спреш. И тъжно да мълчиш.

Защото си виновната.

 

От дим  и изветряла бира,

кафе и антидепресант

събираш сили и се спираш

върху продънен стар диван

 

в нощта. Да раждаш и убиваш.

В нощта – от думи да градиш

сто барикади. И да скриеш

безумията в късен стих.

 

И става чисто. Няма кой

с нечисти лапи да разрови

този крехък твой покой

и да ти реди  условия.

 

Възкръсваш през нощта. Сама.

Без вик. На края на света...

© Вакрилов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??