Нощ

28 oct 2010, 19:08

Poesía

846 0 7

Сред мрака да се потопиш,
стрелките на часовника
да спреш. И тъжно да мълчиш.
Защото си виновната.
От дим и изветряла бира,
кафе и антидепресант
събираш сили и се спираш
върху продънен стар диван
в нощта. Да раждаш и убиваш.
В нощта – от думи да градиш
сто барикади. И да скриеш
безумията в късен стих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нощ

Искате да прочетете повече?

Propuestas