Нощ

                            на Е...

Две горящи свещи и букет от рози...

... От дъхът ни трепка синкавия дим,

сенки по стените в причудливи пози

ритъмът повтарят, в който се въртим...

Старият будилник тромаво затракал

Времето подгонва, да го уловѝ-

мълния във мрака между нас пробягва

и с небесен огън в миг ни осветѝ...

Ураган ни грабва, близък е момента

той да ни захвърли на безимен връх...

Тътенът от него в яростно кресчендо

в резонанс вибрира с бързият ни дъх,

че по върховете въздухът не стига

и се диша тежко стигнал ли си там,

а от ветровете свещите премигват,

но и се разгарят с неочакван плам...

Там, във висините, музика се носи

с ангелски, красиви, чисти гласове,

но телата имат своите въпроси

и Страстта импулсно, горе ги зове...

... А в нощта се случват, зная, чудесата

затова и вярвам (малко притеснен!)

в теб да се опази палавият Вятър

в тая нощ довял те вихрено при мен!...

 Коста Качев