Нощ
Една вълшебна нощ се улови
във мрежата от погледи и вино…
Качихме се в нечакано такси,
ти ме почерпи с дъхави малини…
Одраска ме със свян по бузата,
отблъсна ме в неканената близост
и криеш суматохи в блузата,
а аз рисувам чувствени ескизи…
Ти вярваш ли все още в любовта -
аз ще запаля мислена цигара,
джакузи е огромната луна -
две истини налях от мини бара…
Дали ще има утре – питаш ме,
а аз не вярвам още - днес че има…
Вечерята е чудна - грехове…
Ордьовърът е изповед без име.
Хвърли въпросите в камината,
за да се стоплим – трябва огън…
Как днес ни изненада зимата -
с най-дългата ни нощ в живота...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Галя и Ивон, благодаря Ви от сърце! Обич да ви тресне ненадейно и опиянявашо.
-
Вълшебните нощи раждат и красиви стихове! И ако има толкова нежно "днес" със сигурност ще има и "утре" и още и още... И аз благодаря за залялата ме нежна вълна бликаща от стиха ти!
-
Чудесно е!
-
Интимната лирика не е за всеки, Мисана... за да пишеш такива стихове се иска да си откровен. А за териториите на духа към които се стремиш ще ти кажа, че стремежът не стига - трябва и смирение... Благодаря, че си се спрял при мен...как тъй се реши не знам обикновено духовните ти упражения са на други страници и под други високо стойностни произведения. Стихът си е супер и без да ми го казваш - доста хора са го оценили подобаващо на други места. Отдавна "Откровения" загуби верния си критерий за поезия под мъркането на коментарните котки.Ти на мене - аз на теб и да пляскаме с ръце...
-
Стихотворението ти не е лошо, Цветански. Вложил си чувство и вино.
За жанра бива. За себе си оставям само двата последни реда:
"Как днес ни изненада зимата -
с най-дългата ни нощ в живота..."
Ще ти пиша най-висока оценка, защото съм почтен в преценката си за нещата и дори и да ме псуваш, когато си казал нещичко хубаво, аз ще го призная /за разлика от теб/. Но ще ти споделя - това не е поезията на моите търсения. Пиша и аз интимна лирика, но понякога. Докато за теб това е основна тема. Мъжът трябва да се устреми към териториите на духа - над 8-хилядниците, а не под дамските поли. Прощавай за искреността. Ето, това е причината, че не можеш да ме понасяш. За теб мъжеството, започва и свършва след кръчмата, а за мен над 8000 метра над морското равнище.
Поздравление за стихотворението - за теб върховно постижение! -
!!!
-
Благодаря ви, че сте свърнали при мен, Таня и Ели! Статуквото във този сайт убива всички... но все пак има шанс за поезията... някога, но не сега.
-
Хвърли въпросите в камината,
за да се стоплим – трябва огън…
Без въпроси! Просто е красиво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
