Kotentseto
61 195
24 sept 2006, 18:07

НОЩ 

  Poesía
857 0 9

В тих сън смирява се слънцето-бог,
луната бледа с усмивка изгрява,
безмълвно се пръсва тъмнина-рог
и двойките влюбени оцветява.

Нежно сияние гордо блести
в лунна пътека сребриста
във него съзирам твойте очи
и усмивката твоя лъчиста.

Глухо отронвам две-три сълзи
и пътеката се развълнува,
омагьосана пак затварям очи,
аз идвам към теб... а може би плувам...

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??