Денят от сенки си отива,

погледнал в копринената мъгла,

твоя образ сивотата ми отмива и ми казва:

Забрави ти твоята самота.

Понякога проклинам дните,

понякога проклинам и нощта,

но винаги за теб ще мисля, мила, 

дори на края на света.

Светът е нашето понятие,

непрекъснат вечен кръговрат,

но идилия  прекрасна, зная, 

сякаш не е от този свят.

Имам твоето сияние,

аурата неземна в теб струи, 

имаш вечното желание, 

мечти реални сътвори.

Безмълвно времето минава 

и ето - идва утрешният ден,

но сега искам да ти кажа,

любовта си да изкажа, 

че няма по-щастлив от мен.