27 ago 2015, 18:37

Нощ 

  Poesía » De amor
464 0 0
Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента,
безшумно се отронват златни, мъртвите листа,
зимата долитам с песен,
лятото – с тъга.
Колко века над леглото ти съм пяла бисерни песни за нощта,
колко думи са изтекли, паднали като есенни листа!
През прозореца се взирах бледо в твоето лице,
на перваза седнала те чаках под мастилено небе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??