Беше нощ, и беше зимна,
дойде незнайно откъде
една любов незабравима,
но ние с теб бяхме невъзможни...
Много инат в душите ни,
а сълзите се криеха зад тъмни очила,
плачат сърцата ни неутешими,
обвити от предразсъдъци...
Пътищата ни се разделиха,
лицата почти избледняха,
но нищо не е така далеко,
както човек се дели от човека...
© Симона Андреева Todos los derechos reservados