16 jul 2008, 17:20

Нощ 

  Poesía » De amor
1049 0 2

Нощ

Нощта е тиха и спокойна.
Луната бледо грее
в полумрака на нощта
Ето, че щурецът засвири
своята песен.

Сама, облегната на стола,
аз слушам, слушам песента.
Сякаш долавям твоя глас,
който ме зове в нощта.
Унасям се, унасям се...

Усещам те до мен,
пак ме галиш нежно...
пак съм в твоя плен.
Нежно ме целуваш
и нашепваш тихо:
"Обичам те!"

Щурецът спря...
Какво ли стана...?
Завърната в реалността,
аз си спомням с болка
една истина добре позната...

"... Сама съм, далече си от мен сега,
далече си в нощта..."

© Мики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??