Senni (Силвия)
162 1968
17 nov 2007, 10:04

Нощ 

  Poesía » De amor
852 0 21

Тази нощ е пълна с тишина,

трудно е да мисля наранена

за неизброимите неща,

каза ги и ме остави да копнея.

 

Колко време трябва да ти дам?

Колко шансове пропусна?

Колко ти е скъпа любовта,

откога душата ти е пуста?

 

Покажи ми някъде брега,

мястото, където да остана,

пристъна, на който през нощта,

ще сме двама, ама само двама.

 

Времето избяга изведнъж.

Изостави ни накрая.

Във душите ни се чува дъжд,

от отровни капки -

чакам края.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??