Нощ

11 jun 2010, 18:49

Poesía » Otra

467 0 1

Навън се стеле мрак,

Луната витална блести,

под мене тревата е влажна,

а отгоре ми блестят звезди.

Нейните лъчи минават през косата,

гонят се по росната трева.

И в очите ми виж звездите -

от тях сега струи светлина.

Нека ти отдам от нея,

усети със мен безкрайността.

И, докато настъпи утро,

да сме в плен на вечността.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Arogarn (Калин Кръстев)

2010-10-27T14:11:11+03:00

Повторенията ме разсейват, но иначе ми харесва! Да хубаво е...