Като рицар без броня, душата
си залагам на ролетка и впивам
поглед в твоята снимка бледа, създавайки
фалшиви спомени за теб и мънички, светлинни надежди.
Поредна нощ, отново откривам те в
куплета на любимата си песен.
А къде са днес думите? Мълчим
с теб, любов, мълчим пред
живота, наречен измама.
Своите градове ний ще построим,
ще градим с мечтите си и пепелта от
тях с мъката в сградите ще спояваме. ...