И ето, пак вървя през моя град,
окъпан в тъмносиня тишина
и булевардите, обляни в хлад,
потръпват, обладани от нощта.
И пак брегът самотен не заспива,
очаква той скиталците от път,
сломени от неспирна съпротива,
вълните се отдръпват и мълчат.
И само сенки призрачни, среднощни
блуждаят в този късен час
и спомени нахлуват още -
покой къде да диря аз?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse