Тиха нощ ,а в нея дим се стели
Момче , студени стълби и цигара
Това е моята отвара
Замислен ,примълчан и тишина
Образът изниква и се губи някак
Явява се и бяга , всякаш
Красивото лице сияе
Кожата й бледа блесва
Показва се усмивка и това е то,
Студът му шепне , топлината пее
После само тишина ,звезди ,небе ,луна
Последна глътка дим ,искра и фас. ...