Ти отново си тук. След години...
С нежен взлом във сърцето ми влизаш...
Пак разжежваш кръвта поизстинала.
и ме мамиш с погубваща близост.
Сриваш всички табута стремглаво.
И ваксината става излишна...
Лумва огън от стара жарава
сред разровено, празно огнище.
Ти си тук... Вечерта непрогледна
ни събира в невидима ласка.
А звездите от свода ни гледат
и щастливо оттам ръкопляскат... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.