Snowwhite (Г-ца Брънекова)
5 3
22 sept 2004, 0:13

НОЩЕМ 

  Poesía
1528 0 5
                НОЩЕМ

 Когато те няма,леглото ме мрази,
чаршафите сипят шамар,след шамар.
Приспивната песен на влюбени котки
упойва ме сладко в прииждащ кошмар.

 Голямото,жадно,червено одеало
увива във себе си малката мен
и всички възглавници,стискащи меко,
успяват да вземат лицето ми в плен.

 Сънувам,че пееш най-милите думи,
но виждам в ръцете ти къс огледало.
Изглежда,че в него си влюбен и чувам
как тихо старее мето тяло.

 Побягвам,превръщам се в нищо и падам,
поглеждам,но виждам,че нямам очи,
събуждам се с писък в ръката си.Сядам.
Поредната нощ се прекърши в зори.

                *    *    *

 Защо пак те няма-леглото ме смаза,
изстърга ме с нокти от идния ден.
А някога,някъде,някой ми каза,
че вечно ще бди над съня ми до мен...

© Г-ца Брънекова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много , много хубаво - 6 - от мен
  • Харесва ми начина ти на писане!
  • Няма какво друго да кажа освен,че е просто невероятно.
  • някой, някаде каза, че щом нямаш думи, по добре малчи, странното е че нямам а все се опитвам да намеря,и май най точното е да кажа че това е единственото произведение от този саит което е оспявало да ме вживее в него да погледна през очите на автора...и това което виждам е....
  • Докосна всяка една струна на душата ми. Опъна я още повече - до скъсване... Заради страха, събрал се там. И чувството, и любовта... И всичко онова, което не ми дава мира вече няколко дни.
    Красиво...и изстрадано.
Propuestas
: ??:??