kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
18 jul 2006, 0:54  

Нощен дъжд 

  Poesía
2706 1 9

Обсипа асфалта с мокри целувки,

от хиляди капчици, вихрено-луди.

Игра по прозореца танц, без преструвки...

Заспалата нощ с тих ромон събуди.

 

А после подхвана някаква приказка –

прекъсна я с песен, съвсем неразбрана...

Шумейки закипри се, бъркайки ритъма

и плисна в нечакана, гневна закана.

 

Препусна в галоп по тъмните улици –

сърдито от покрив, на покрив плющя...

И утрото свари небето пречистено,

последни сълзи да превръща в роса.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментарите, макар и 15 години по-късно... Бях малко зает.
  • Красив стих, богатство от изразни средства... Браво!
  • Красиво и изящно, просто изкусно поднесено, поздрави!!!
  • и утрото свари

    небето пречистено,

    последни сълзи

    да превръща...

    в роса.

    Прекрасна поезия! 6 и от мен
  • Разкош! поздравления!
  • "и утрото свари

    небето пречистено,

    последни сълзи

    да превръща...

    в роса."
    Пфу , че хубаво!
    Навярно затова моето утро е усмихнато, защото твоето е прочистило пътя !
    Поздравления за много хубавият стих!
  • Няма нищо по-прекрасно
    от сутринта след дажд
    Отмит от всичко "прашно"
    света възражда се не веднъж
  • Римата се лее толкова нежно и леко...
    Пишеш много хубаво,Касиус!
  • ооо, много ми харесва! прекрасно е! поздравления и от мен!!!
Propuestas
: ??:??