Нощите, черните

20 nov 2012, 19:25

Poesía » De amor

593 0 1

Отминаха месеци, дълги и тежки,
в които нямаше миг топлина,
дните ми бяха съвкупност от хаос и грешки,
а в нощите, черните, заспивах с тъга.

Не мислех за нищо, сам бродех в безкрая,
пробвах ги всичките, но все не бе Тя,
колкото лутах се - губех се, зная

и накрая прибирах се отново с тъга.

Но един светъл ден разцепи мрака безкраен,
бързо отми тази гнусна тъга,
запрати в сърцето трепет незнаен,
съдбата изпрати я - това беше Тя!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Amiliq999 (Гергана Тодорова-Вачева)

2012-11-20T19:53:43+02:00

много хубаво!