Въздиша морето и пише с вълните

                                       по пясъка за вечния зов,

                                       за краткия флирт в лятната вечер,

                                       за жарките страсти, за голямата любов.

                                       В тъмата до него стоиме двама

                                       прегърнати, сближили лице,

                                       докосват се нежно устните,

                                       гальовни са наште ръце.

                                     ,.Нощна идилия" за нас 

                                       свирят от брега щурците,

                                       гледат ни очудено от водата

                                       окъпаните лица на звездите.

                                       От хоризинта плахо луната

                                       надникна във вечерния час,

                                       лунната пътека по вълните

                                       плъзна се и спря пред нас.

                                       Покана да тръгнем по нея,

                                       да се понесем в нощния мир,

                                       да покажем щастието си на всички,

                                       любовта си от звездната шир.