Нощна илюзия

Аз съм...

и отново в съня ти нахлувам!

Не посягай да палиш лампата,

от светлината вече се страхувам

и на жива се преструвам...

Как спиш на тая възглавница,

та тя пази дъха на косите ми...

Бавно умирах... час след час

престанах да вдишвам от болката аз,

ножа на една любов във мене ти заби

молех се силно, ти всичко в мен уби!!!

И сега се връщам пак назад

във този земен ад,

как живееш ти без мен сега,

сам ли си?

До тебе спи и някаква жена...

Ще стоя в средата на твоята стая,

ще заключа вратата,

ударите на сърцето ми

се сливат с тишината...

Цяла нощ във стаята

при тебе ще остана

и както преди ще сме отново двама,

а после можеш и да ме изгониш,

само не викай така от щастие,

ще се събудиш!!!