(посветено на една позната)
Мракът вечен на надгробна свещ
пак разказва в стих зловещ
история в двора на дворец
за звяр от перото на творец.
Мистична вечер, небесна шир,
дяволът устроил бе си пир.
Там брулят се и стенат клони,
че вятър пъпките им рони.
Празна сянка, уличен фенер,
грозна твар на тъмния килер,
броди в бледата алея пак ...