georgovabc (Христо Оджаков)
146 33
19 oct 2008, 11:53

Нощни пейзажи 

  Poesía » Del paisaje
2112 0 9

Сладко ухаят липите –

бодрост и свежест се носят навред.

Нежно потрепват звездите

с поглед любовен и ласкав привет.

Приказно ярко в небето

грее сребриста луна.

Тихо прошепва в полето

полъх прохладен над морна земя.

Гасне и после проблесне

малка светулка във мрака, над мен

светли пътеки чертае –

пътища тайни към утрешен ден...

Мигом в небето побягна

падаща малка  елмазна  звезда.

Тъжно самотна  угасна,

кат мимолетна момчешка мечта.

Литна, припламна – проблесна

като преминал напразно живот.

Тихо стопи се, угасна

нейде в тъмното, търсейки брод…

Шепнат си тайнствено-нежно

в сенките сгушени стари липи.

спомнят си утрото ведро –

светлите детски невинни мечти.

Стрелна се сянка потайна –

лека, ефирна, безмълвна – без стон.

Нейде потъна – изчезна,

призрачно, сякаш демон–фантом.

Писна в съня си уплашен

сграбчен в нокти нещастен врабец.

Крясък злокобен отнесе

тихо полъхнал прохладен ветрец.

Ласкав вечерник гальовно

милва с незрима, вълшебна ръка.

В изблик на нежност любовно

шепне невнятни любовни слова.

 

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??