Нощни размисли
Заспаха всички сега.
Луна, заспивай и ти
в нощта, обляна със звезди.
Има и друг самотен като теб,
изпълнен със спомени и мечти безчет.
Да, приятелко една,
това съм аз - сама!
Спомням си за хубавото детство,
изпълнено с усмивки и игри.
И за други мигове с тъги.
Няма да забравя някои мои мечти,
недостигнати и с пръст дори.
Или пък миговете славни,
отличаващи се от дните ми забавни.
Но сега, приятелко Луна,
и двете ни налегна тъга
от спомени, изминали в нощта.
П.С.: Това стихотворение е от миналата година, но реших да го пусна. ;)
© Николета Todos los derechos reservados