28 ago 2022, 23:08

Нощни терминали 

  Poesía » De amor
816 6 12
Вълшебно килимче изпраща ми нощем луната,
над триста баира долитам до своя жених.
Но непогасима за този сеанс е цената,
невидима стигам и няма, проплакала в стих.
До първи петли над съня му незрима будувам
и милвам любимите пухкави черни коси,
и устните топли насън прежадняла целувам,
дъждец от сълзите солени лика му роси.
Протяга ръце да ме спре, от съня му весталка,
но в празното ложе се буди, самотен и тих.
Душата ми стене за среща наяве и малка
частица надежда в сърцето ранено стаих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Това, което душата премълчава »

14 Puesto

Propuestas
: ??:??