Нощта е нощница на битието
по-тънка и от мисълта,
от топъл вятър разлюляна,
пияна
и разголила стебла.

Докосващи се,
сплитащи,
открили
пътека към погубващи недра,
към дъното на дива сила
под думи - девствена гора...

Нощта е както шумно наметало,
потрепващо
над вплетените думи,
видение разкрило се в очите
под свойта мека светлина.

Проходила в първичното
на длан,
по челото
на необхватната природа,
разкрива се
пред себе си безлунна...

Нощта, в която чаках те
безумна,
а ти бе крясък
в тихата вода -
река,
преминала през мене неусетно...

Позлата сипе моята коса,
дихание разтворено в очите
на твоята отворена ръка,
с която ме изписваш мимилетно...