popolo (Илиян)
214 129
30 dic 2004, 17:12

Нощно 

  Poesía
1137 0 8
С пастелен тон, с кристален звън
се впива нощта във косите.
С покривало от спомени днешният сън
ще разказва, ще чувства, ще пита.

Капчукът запява, но не от дъжда-
навън вече месец е суша,
капчукът запява, когато с ума
гласът ти унесено слушам.

Ти слънце не си-ти си просто жена.
Сякаш виждам те тука на стола.
Ти си моята първа голяма вина.
Ти си моята нощна парола.

А ехидно засмяната жълта луна
ще накарам при мене да падне
и тогава може би, може би ще заспя,
твоя лик за секунда откраднал.

Може би ти не спиш.Може би ти се струва,
че капчукът запява, че луната я няма.
Значи знаеш, че тебе отново сънувам
и те чувствам на своето рамо.

© Илиян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??