Нощно
Жива, потайно шепнеща следзалезно
препускам вятърно, страстно, екстазно.
Звездите сплитат нежно сласт и разкош.
Пия устните ти в нектарената нощ.
С луната в кристален път те пожелах –
със теб – сияеща смарагдено, заживях
огнена, пареща и ритуално с теб се слях,
с душа загърнах те в непокорен грях.
С мен потъваш... таксон в накъсан ареал,
... в мен си... жадна страст... без жал,
приплъзваш в мрака мислите ми бързи,
през морета и пустини... в космополити!
Танцуват пръстите ти лудо и горят,
рея се в безкрайност, с ритъма бесният –
до оня миг... вселени две ще се взривят
под дланите ти хиляди атоми се топят...
В безвремие потъвам, в теб се вкорених.
Разпадната... в мислите ти се вселих.
Ти ме сбираш – укротен, покорен и тих.
Нощта е в нежност и обичане, във стих...
© Ванина Константинова Todos los derechos reservados