12 abr 2014, 19:30

Нощно 

  Poesía » De amor
539 0 0

Нощно

 

Жива, потайно шепнеща следзалезно   

препускам вятърно, страстно, екстазно.

Звездите сплитат нежно сласт и разкош.

Пия устните ти в  нектарената нощ.

 

С луната в кристален път те пожелах  –

със теб – сияеща смарагдено, заживях

огнена, пареща и ритуално с теб се слях,

с душа  загърнах те в непокорен грях.

 

С мен потъваш... таксон в накъсан ареал,

... в мен си...  жадна страст... без жал,

приплъзваш в мрака мислите ми бързи,

през морета и пустини...  в космополити!

 

Танцуват пръстите ти лудо и горят,

рея се в безкрайност, с ритъма бесният –

до оня миг... вселени две ще се взривят

под дланите ти хиляди атоми се топят...

 

В безвремие потъвам, в теб се вкорених.

Разпадната... в мислите ти се вселих.

Ти ме сбираш – укротен, покорен и тих.

Нощта е в нежност и обичане, във стих...

 

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??