4 dic 2007, 11:01

Нощта на мечтите 

  Poesía
1279 0 25

Всяка нощ при теб се стаявах.

Дълго чаках и дълго мечтах,

а очите ми в блясък сияен,

щом те зърнеха, озаряваха целия свят!

 

И нощта ни прикриваше,

намяташе своя синкаво-теменужен плащ върху нас.

А звездите трептяха, красиви и бляскави,

по-силни от всякога…

.

От Млечния път нощта люлка ни вързваше

и често казваше – просто побързайте!

Защото скоро ще съмне,

и всичко… отново ще свърши.

 

В тази люлка небесна с теб се люлеехме,

мечтите ни тихомълком се сбъдваха…

Необезпокоявани от никой, дълго бъбрещи,

намирахме утеха след поредния ден.

 

И не мислехме за …утре,

защото живеехме ден за ден.

Защото надживявайки настоящето,

бяхме щастливи,  за себе си.

 

Защото… знаехме,

че ще има утре, че отново ще съмне.

И трескаво ще дочакаме

поредната нощ на мечтите…

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??