17 nov 2007, 0:15

Нощта на моето Раждане… 

  Poesía » De amor
835 0 11
 

 

Нощта на моето Раждане...

 

Пресичам отново аз реката бяла.

Така, боса, през пяната мека

вървя

       и срещам мечтите си

по камъните:

              една по една.

Тичам по моста на своята воля,

бързам и срещам Сила в нощта.

Звездите трептят над мен в светла забрава.

Аз не съм никоя точно сега под твоята

                                         нежна, силна ръка,

която докосва като капка от Жива вода...

В сърцето ми:

       водопад от талази

               безброй чувства, нахлули в кръвта.

Душата ми

     още трепета пази,

          който запали ти много отдавна в света.

А толкова време бе минало -

     сякаш миг само бе отлетял...

Колко е странно и колко е хубаво

да съм отново в ръцете ти, да те гледам така

                   мъдър, свой, замечтан...

Луната да гали лицето ми.

   Морето песен бурна за мене да пее.

     Звезди да докосват сърцето ми

        и ръката ти с ласка в мен да живее!!!

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??