Заваля снегът, а вън е непрогледен мрак...
дори луната се е скрила, не наднича.
Вятърът навява, раздава го айляк,
серенада свири, на влюбен ми прилича.
Прегръща всичко... дърветата от смях прегъват се, върхарите превиват,
красиви са с посипан сняг по тях,
размахват клони, сякаш дирижират.
А птиците, замлъкнали от страх,
скрити под корнизите надничат.
Нощта развява белия си шал
и с вятъра по улиците тичат.
Снегъв вали, килим постила в бяло, ...