Листата още не искат да умират.
Есента ги посипва с дъждец и така
все ги гледам и даже намирам -
новите цветове навяват тъга.
Колко бързо дните отшумяват
и като есенни листа
с различни цветове минават,
докато дойде старостта.
Ех, есен, толкоз те обичах
заради твойте цветове,
но днес сал виждам, че наднича
зад тебе зимата и ме зове.
Преди си мислех, че във всеки
сезон има специфична красота,
но във живота, там навеки
остава само пустота.
© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados