4 ene 2011, 22:06

Носталгично 

  Poesía
691 0 3
В очите светулки умираха...
и се сгуших в дълбокия сняг,
откъдето безмълвно извираха
любопитства. И хукнах след тях
да открия онази - единствена,
дето в мене вечно кладе
огън искрящ, на пречистване
и ме гали с бели ръце.
Но ръцете изстинаха в клоните.
И проблясващи във ледове,
пренебрегнаха всички закони,
за да дават от всичко по две. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??