Не посмях да се върна (по навик се спрях).
Отесняха ми думите - глухи камбани.
Нощем приказка кърпех (а денем мълчах...).
Подслонявах надежди, в хазарт проиграни.
С тихи сребърни гларуси търсех брега
(те белязваха пътя с разстреляна пяна).
Наобратно потече ранена река
и повлече съдбата ми, с тебе пияна.
Като сянка на стихнал, обречен вулкан
все превъртах изстинали сънища свършени.
Бледи спомени в тъжен живот, пропилян...
Разпокъсано минало виснеше, скършено. ...