НОСТАЛГИЧНО

Днес исках, както се полага,

облегната на рамото ти здраво,

ръката ти за прошка да погаля

с изпълнена душа от радост.

За грешките да се покая,

да целуна топлата ти длан,

смирена, тихо да призная

благодарността си - да ти дам.

За всичките добри години,

за трудните - по-малко,

моля те, за тях прости ми,

понякога в живота е и жалко.

Раздялата едничка е причина

за болката във нашите души,

за повече пари в чужбина

семейството прежалихме дори.

Самотата да простя не мога,

живот с пари не се купува,

любовта за двама е и може

единствено така да съществува.

И искам докато съм жива

душата и сърцето да са там,

до теб - където съм щастлива

и мога всичко да ти дам.