19 ago 2008, 12:39

Носталгично 

  Poesía
545 0 9
Със слънцето очите си отварям
и срещам погледа ти нежен,
и всеки ден си го повтарям,
че ти си моя сън копнежен.

Годините направили са чудо,
без теб не мога да живея,
не мисля аз за нищо друго,
живота си със тебе ще възпея.

Не е любов, а нещо друго,
по-силно е от обич даже,
приятелство, или пък навик,
един е Господ... той ще каже.
 
Косите побеляха неусетно
и нежни бръчици издайни,
а ти си тук, и си до мене
и помежду ни няма тайни.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??