Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
8 oct 2022, 16:15  

Носталгично 

  Poesía » Otra
225 4 9

Мирише ми на дом и виждам баба,
превита над котлето от бакър,
ръката с тънки жилчици и слаба,
в очи сълзящи, погледът добър.

Припява качамакът, там в котлето
и споменът е жив, незамъглен,
и детството зад ъгъла е. Ето,
нощта е нощ, денят е просто ден.

Цвърчат яйцата песничка приспивна
в окадения от дима тиган...
По кой ли път животът, бабо, кривна,
защо ти пусна малката ми длан?

Сега ме мами не една посока –
за обич, за политане, за хлеб...
Пораснах – недостатъчно висока,
до детството да стигна... И до теб..

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??