НОСТАЛГИЧНО
Запее ли ехото с глъчта на жътварите,
под слънце превило стеблата на житото,
пак спомени свиват гнезда по дуварите,
опазили мене... на дните под ситото...
И вятър разпръсва презрели смокините
и птици кълват... и будят ме с клюна си,
и същите мравки пълзят през годините,
дето ми сочеше... прабаба с бастуна си...
04.07.07.