Носталгия...
Носталгия ли яко ме зажегли
на спомени сподавени в хомота –
към Детството отчаяно ме тегли
с обратна гравитация – Живота...
... За жалост там, отдавна нищо няма,
по уличките: Бродник – вятър вие
и той повярвал в старата измама,
че някой ден и ще се върнем ние!...
... Но в пътища обрасли със забрава
и срутени от Времето мостóве –
как може пак: във онова „Отдавна” –
Тайфата ни да се сбере отново?...
... И много от приятелите вече
безплътни населяват си: Звездата,
та няма как от толкова далече
към Детството да уловят следата... ...
... А мене там за шепа милостиня
Неволница – носталгията значи:
– във махмурлука днес, кáто в пустиня,
в Поредният делириум ме влачи...
25.11.2018.
© Коста Качев Todos los derechos reservados