Носталгия

sensors (Рот Кив)
108 5

15 dic 2019, 7:48

Poesía

415 0 0

Сред закътаните двори,
на градинския уют,
миналото ми говори,
на език отдавна чут.

Сещам топлината родна,
във дъха му скрита мек,
що със ласка благородна,
ме обхваща отдалек.

Километри се пренася,
за секунди мисълта,
и тъгата ми отнася,
със следите от солта.

И е щастие със мъка,
и тъга във радостта,
и посрещане с разлъка,

както и във любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.