teognr (ТЕО ТЕО)
3 1
29 ene 2009, 19:43

Носталгия 

  Poesía
520 0 4

НОСТАЛГИЯ


Той вижда, чува, плаче и тъгува
по минали, неповторими дни,
кръвта в главата не престава да бушува,
но тъй е всичко преходно, уви...


На безполезните брътвежи не слугува
и вехне, но почти не му личи,
със времето навеки ще отплува
и блясъкът си ще изгубят синьо-сивите очи.


Все още чуди се дали си струва,
дали не може винаги да е дете,
че май е грешен митът, що царува,
че да си възрастен е по-добре.


И ползата каква е да римува,
щом всички са запушили уши,
щом никой и не иска и да чува,
че всеки има собствени мечти.






15.06.08

© ТЕО ТЕО Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??